Колко дълбоко е разделението между армията на Израел и нейното правителство?

В Газа израелската войска продължава офанзивата, а в Съединените щати министър председателят Бенямин Нетаняху прекара последната седмица в търсене на повече поддръжка за нападението на Израел на палестинския анклав.

Но тази явно споделена цел не отразява действителността: възходящо разделяне сред генералите и държавното управление. А анализаторите споделят, че това значи, че първичното израелско единение, когато се стигна до войната против Газа, е нещо от предишното.

Разликите от време на време излизат нескрито. Съвсем неотдавна те се концентрираха върху наборната военна работа на израелските ултраортодоксални студенти от йешивата – военните генерали и доста всемирски израелци желаят те да бъдат наборни като другите евреи, само че ултраортодоксалните партии, които се опълчват на наборната тегоба, са жизненоважна част от кабинета на Нетаняху.

Може би по-важни за Газа обаче са разликите във връзка с воденето на войната и по какъв начин да бъде прекъсната.

През юни представителят на израелската войска Даниел Хагари сподели: „ Който мисли, че можем да отстраняваме Хамас, бърка. “ Проблемът е, че един от тези хора е самият Нетаняху, който ясно е направил унищожаването на Хамас едно от изискванията си за преустановяване на война, която към този момент е умъртвила съвсем 40 000 палестинци. Тази рецензия е част от по-широко противоречие измежду някои водещи израелци – и даже самият министър на защитата на Нетаняху, Йоав Галант, сложи под въпрос дали има някакви проекти за преустановяване на войната, почнала през октомври.

Нетаняху резервира личната си рецензия към армията, като остро подлага на критика проектите, които военните бяха оповестили, също през юни, за ежедневни „ тактически паузи в борбите “, с цел да се улесни доставката на помощ. Израелски чиновник по това време беше представен да споделя, че Нетаняху е дал да се разбере на военните, че това е „ недопустимо “.

Разликите сред армията и дясната политическа върхушка на Израел надали са нови и са изключително публикувани сега заради наличието на крайната десница в държавното управление.

През последните към 20 години крайнодесните заселнически придвижвания се реалокираха от изключително състояние в периферията на израелската политика до челните редици на израелския политически и институционален живот. Бивши поддръжници на еврейски придвижвания, които са неразрешени като „ терористични “ групи, в този момент заемат висши министерски позиции, без да се пробват да се отрекат от предходните си връзки.

В допълнение към енергизираната и постоянно нападателна база, представителите на крайната десница преобладават доста от институциите на Израел, в това число полицията и просветителната система, като въздействието им върху обичайно светската войска на Израел става все по-очевидно.

Възход на крайната десница

Като неведнъж заплашваха да се отдръпват и да разрушат уязвимата от електорална позиция ръководеща коалиция на Израел, ултранационалисткият министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и министърът на финансите Бецалел Смотрич съумяха да наложат дейно несъгласие върху националната политика.

Това включва всяко евентуално съглашение за преустановяване на огъня в Газа – и Нетаняху избра да пренебрегва тези на Запад, които го приканват да постави завършек на една непопулярна война в интернационален проект, вместо да се опасява повече от гнева на крайната десница. Нетаняху има лични правни проблеми и загубата на отбраната, която сегашната му позиция му дава, може да коства скъпо.

Критичният мироглед на крайната десница за армията не е нов. По-скоро произтича от ролята на военните в изтласкването през 2005 година на противозаконните израелски селища в Газа, ход, против който заселниците в анклава гневно се съпротивляваха, и техните продължаващи – въпреки и от време на време спорни – връзки в окупирания Западен бряг, публично управляван от армията от 1967 година

„ Знам, че наподобява необичайно “, сподели Еял Лури-Пардес от Института за Близкия изток, „ само че придвижването на заселниците неведнъж е упреквало военните в антиеврейски пристрастия на Западния бряг “. И част от това съмнение надвишава разликите във връзка с военната политика.

„ С акцента си върху уравновесения пол и правата на LGBTQ общността, армията постоянно е подложена на критика от заселниците и ултраортодоксалните за това, което те виждат като нейната прогресивна просвета “, сподели Лури-Пардес.

Според самостоятелен израелски анализатор Нимрод Флашенберг, религиозният ционист и извънредно десен „ марш през институциите “, подбуден от отдръпването от Газа през 2005 година, видя последователно навлизане в доста от институциите на страната, от медиите, до образованието и правосъдната система, само че постепенно движещите се йерархии на армията са в развой на работа.

Влиянието им в армията обаче нараства. В скорошен отчет, оповестен от The Guardian, английският вестник допуска, че към 40 % от приключилите учебните заведения за пехотни офицери на армията идват от твърдолинейни религиозни ционистки общности, които са по-привързани към мирогледа на Бен-Гвир и Смотрич, в сравнение с или към ултра- Ортодоксалните харедим, които заобикалят военна работа, или висшите командири на светската остаряла армия на израелската войска.

„ Можете да видите това въздействие както в Газа, по този начин и в Западния бряг “, сподели Флашенберг, имайки поради регионите – по-специално последния, които израелските заселници считат за свои по божествено право. „ Имате тези офицери от по-нисък и междинен сан, които повтарят тези съвсем геноцидни религиозни песнопения, до момента в който или обръщат тил, или правят ужасяващи нарушавания на правата. През цялото време техните генерали осъждат сходни дейности, без да вършат нищо, с цел да ги предотвратят. ”

Едно такова удивително изобличение пристигна по-рано през юли от напускащия израелски военачалник Йехуда Фокс, който служи в израелската войска от 1987 година Той обществено осъди насилието на заселниците, което лиши десетки палестинци на Западния бряг по време на курса на войната, наричайки я „ националистическо закононарушение “.

И въпреки всичко в последна сметка рецензиите от страна на въоръжените сили към израелските дейности на Западния бряг остават рядко срещани, а самата войска прави съвсем ежедневни набези над палестински градове, градове и села и даже ги е атакувала от въздух от октомври. Редовното малтретиране на палестинци под окупация също рядко, в случай че въобще, се подлага на критика от висшето управление на армията.

Що се отнася до войната в Газа, както армията, по този начин и държавното управление изцяло поддържат необятно публикуваното заличаване на Газа и одобряват убийството на хиляди палестинци, като разликите са значително по отношение на тактиката и бъдещите проекти.

Във война с армията

В началото на юли Галант сподели на обществеността, че армията се нуждае неотложно от 10 000 спомагателни бойци, с цел да поддържа интервенции.

В началото на юни медийните отчети сочеха дефицит както на съоръжение, муниции, по този начин и на войски, като от ден на ден и повече резервисти не съумяха да дойдат на работа, доклади за танкове, влизащи в Газа единствено отчасти оборудвани, и развалено съоръжение, което остава без поддръжка.

Докладите също по този начин демонстрират, че армията е подготвена да реализира помирение с Хамас, в случай че това съглашение докара до връщането на останалите пленници в Газа.

„ Хората са недоволни, само че не сме покрай постигане на сериозна маса “, сподели Майрав Зонзейн от Международната спешна група. „ Това обаче е най-близкото до това, което мога да си спомня. Не мога да се сетя за различен път, когато рецензия [както от страна на армията, по този начин и от страна на правителството] е била отправена в подобен мащаб. “

Въпреки това в израелското общество се виждат признаци на отмалялост от война. Израелската асоциация New Profile, която поддържа израелци, надяващи се да избегнат военна работа, оповестява за възходящ брой запитвания от наборници и резервисти, искащи да избегнат работа в израелската войска.

„ Има нарастване на запитванията от 7 октомври “, сподели представител на групата пред Ал Джазира, имайки поради началото на спора.

„ Виждаме от ден на ден и повече резервисти, които се обръщат против войната или не желаят да се върнат, откакто са били травматизирани от предходни разполагания “, сподели представителят.

Въпреки че надалеч не е подготвена за протест, малко на брой биха предположили, че армията не е подложена на непостижим напън.

Недостатъчно екипирана, незадоволително оборудвана и без забележима победа след съвсем 10 месеца война, израелската войска все пак се оказва воюваща на голям брой фронтове.

В Газа тя резервира монопола на силата. В Ливан заплашва и тормози. И въпреки всичко вкъщи тя се оказва обкръжена: крайнодесните поемат нейните редици, а политиците, на които е дала обещание да служи, са упрекнати, че дават приоритет на личните си цели пред тези на армията, която командват.